От 16.12.2019 г. влезе в сила новият Закон за марките и географските означения (ЗМГО). Законът транспонира Директива (ЕС) 2015/2436 за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките. Едновременно с това той съдържа и промени, инициирани изцяло от българския законодател, в обсъждането на които IP+Legal участва активно[1].
Какви са новостите?
Ново определение за понятието „марка“
В унисон с директивата новият ЗМГО съдържа преформулирана дефиниция на „марка“, от която отпада изискването за графично представяне на марката. Вместо него законът изисква, далеч по-общо, марката да може да се представи по какъвто и да било ясен и точен начин.
Тази промяна отваря широко вратата, вече на законово ниво, за регистрация на нетрадиционни марки – мутимедийни, марки в движение, звукови и др.
Съкратени срокове и еднократна такса
Законът скъсява сроковете в процедурите по регистрация на марки – както тези, приложими за заявителите на марки, така сроковете за произнасяне от страна на Патентно ведомство на РБ. Съществено съкратени са сроковете за представяне на доказателства за използване на по-ранна марка при опозиция или заличаване, както и срокът за плащане на таксата за регистрация на марка. Таксата за регистрация става единна вместо досегашното плащане на фази (при заявяване и при регистрация), които досега бяха разделени от месеци или дори години. Размерът на въпросната единна такса, както и броят класове от Ницската класификация на стоките и услугите, които ще покрива тя, ще бъдат уредени в нова тарифа.
Разширени правомощия на притежателя на марка и по-широка отговорност за нарушения
Новият ЗМГО, като транспонира директивата, разширява съществено правомощията на притежателя на марка. Наред с всички други правомощия, маркопритежателят вече може да забранява:
- Транзитно преминаване през страната на стоки, нарушаващи марката му и произхождащи от трети държави, независимо от крайното им предназначение. Такова транзитно преминаване е прогласено изрично и за административно нарушение, подлежащо на имуществени санкция, съотв. глоба; и
- Всякакви подготвителни действия, изразяващи се в изработване, пускане на пазара или съхраняване на средства и материали като опаковки, етикети, маркировки и др., върху които е поставен или може да бъде поставен нарушаващ марката знак
Много съществена промяна, заслужаваща привестствие, е увеличението на размера на административните санкции за нарушение на права върху марка. Глобите за физически лица стават между 2 000 и 10 000 лв. (при повторно или следващо нарушение в едногодишен срок – между 3 000 лв. и 15 000 лв.), а имуществените санкции за юридически лица и еднолични търговци вече вече са от 3 000 лв. до 20 000 лв. (при повторно или следващо нарушение в едногодишен срок – от 5 000 лв. до 30 000 лв.). Освен финансовите санкции е предвидена и възможност мястото, в което се извършват системни нарушения на права по ЗМГО, да бъде запечатано за определен срок – от три до шест месеца. Макар и далеч от административните наказания в други сфери, тези разширени санкции са стъпка в правилната посока към една по-висока законодателна оценка на стойността на обектите на индустриална собственост и направените инвестиции в тях.
Фирмено наименование като основание за опозиция
ЗМГО предвижда изрично, че търговец може да подаде опозиция срещу заявка за марка, състояща се от или съдържаща фирмата му. Изискването е въпросната фирма да е използвана в Република България преди датата на подаване на заявката за регистрация във връзка със стоки или услуги, които са идентични или сходни на тези на заявената марка. За целите на този законов текст „фирма“ не включва правно-организационната форма на търговеца (ООД, АД и т.н.).
Отговорност на посредници
Изключително съществен и с голям практически потенциал е новият иск по чл. 116, ал. 3 от ЗМГО, който дава право на притежател на марка или географско означение на самостоятелен иск срещу посредници, предоставящи такива дейности или услуги, които допринасят за нарушения от трети страни. В САЩ и ЕС отдавна стои на дневен ред въпросът за отговорността на посредниците (т.нар. Intermediary Liability) и границите й, като сега той получава изрична регулация и в нашия ЗМГО. Новият иск би могъл да засегне голям кръг субекти от типа на сайтове за качване на мултимедийно съдържание от потребители и маркетплейс платформи, където потребители-търговци предлагат стоките и услугите си.
Законът предвижда, че уважаването на иск по отношение на посредник не е обвързано с предявяване на иск срещу самия нарушител. В тази си част ЗМГО препраща към Закона за електронната търговия, като най-общо изисква посредникът да е бил поканен доброволно да преустанови нарушаващите услуги или дейности, преди да може да бъде заведен искът срещу него (в съответствие с принципа, че посредникът носи отговорност едва, когато узнае за съответното нарушение чрез подадено известие или т.нар. take down notice от правопритежател).
Прекратяване на географски означения
С влизане в сила на новия ЗМГО се прекратяват направените по стария закон регистрации на географски означения за спиртни напитки, вина и ароматизирани лозаро-винарски продукти (попадащи в обхвата на Регламент (ЕС) № 1308/2013, Регламент (ЕО) № 110/2008 и Регламент (ЕС) № 251/2014). Регистрацията на географски означения за такива продукти, а също и за земеделски продукти и храни, които попадат в обхвата на Регламент (ЕС) № 1151/2012 г., ще се извършва единствено на ниво Европейски съюз по реда, предвиден в съответните регламенти.
Заключение. Пропуснати възможности
Макар и да не променя из основи режимът на марките и географските означения, новият ЗМГО съдържа ключови нови моменти от значение за бизнеса и правопритежателите. Освен ускоряване на регистрационните процедури и увеличаване на санкциите за нарушения, законът разширява съществено правомощията на правопритежателите – един заслужаващ одобрение ход в защита на интелектуалната собственост и инвестициите в нея.
Редом с това, законът съдържа и някои пропуснати възможности за реформа, за които IP+Legal изрази становище още в хода на общественото обсъждане на законопроекта. Една такава пропусната възможност беше по-ранните авторски права и недобросъвестността при заявяване да бъдат разглеждани като относителни основания за отказ или за заличаване на регистрацията на марка още на административно ниво от Патентно ведомство. Вместо такъв по-оперативен и облекчен режим, който съществува на ниво ЕС, законодателят предпочете въпросите за конфликта между марка и авторски права и за недобросъвестност при заявяване да бъдат възложени на и без това заетия съд, който ще ги гледа по пътя на нелекия общ исков процес. В допълнение, законодателят остави и правилото, че при нарушение по ЗМГО без достатъчно данни за размера на иска, ищецът може да иска като обезщетение не повече от 100 000 лв. Този максимален размер на обезщетението беше фиксиран още през далечната 2006 г. Както вече изразихме становище[2], този максимален размер се явява неадекватен на инфлацията и ръста в икономиката през последните 14 години, както и не отразява в пълнота покачващата се стойност на нематериалните блага в съвременната бизнес среда.
[1] Становището на адв. Христо Райчев в рамките на общественото обсъждане на законопроекта можете да намерите тук: http://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?@lang=bg-BG&Id=4075
[2] Становището на адв. Христо Райчев в рамките на общественото обсъждане на законопроекта можете да намерите тук: http://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?@lang=bg-BG&Id=4075