Законопроектът вече беше приет на първо четене на пленарно заседание на 27 юни 2019 г. Между първо и второ четене обаче се очакват още промени в предложения текст.

Основната цел на новия закон е да транспонира разпоредбите на Директива (ЕС) 2015/2436 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 г. за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките. Освен мерките, предвидени в директивата, която се прилага във всички държави членки, законопроектът въвежда и други важни промени в правния режим на българските марки и географски означения (ГО). Някои от новите и спорни моменти са:

• Нови процесуални срокове за представяне на доводи и доказателства – законопроектът предвижда, че когато решение на Патентното ведомство на Република България (ПВ) се обжалва пред съда, жалбоподателят може да представя нови доказателства и доводи само ако не е могъл да узнае за тях и да ги представи пред ПВ по независещи от него причини. Срокът е предвиден да се прилага практически във всички производства пред ПВ, включително при откази по абсолютни основания, опозиции и заличавания. Такова преклудиране още на административния етап е доста необичайно и противоречи на принципите на българското административно право, поради което предизвиква сериозни дискусии сред представителите по индустриална собственост и юристите.
• По-ранно авторско право като основание за недействителност на регистрирана марка – законопроектът предвижда, че когато регистрирана марка се оспорва на основание по-ранно авторско право и притежателят на марката оспорва това авторско право, носителят на авторското право трябва да предяви правата си пред гражданския съд. Едва след успешно приключило гражданско дело ПВ би пристъпило към заличаване на регистрацията. Изискването за преминаване през съдебна фаза, за да се заличи марка на основание по-ранно авторско право, е критикувано, защото значително забавя производството по заличаване. Някои специалисти виждат в предложението и опит на ПВ да се освободи от производствата, свързани с авторско право, като ги прехвърли на гражданските съдилища в София (които и без това са претоварени).
• Законопроектът предвижда значително по-кратки срокове за отговор на различни действия на ПВ в производствата по регистрация, опозиция и заличаване. В някои случаи по-кратките срокове явно ускоряват производството, но в други могат да създадат организационни затруднения на притежателите на права и на техните представители. Такъв е срокът за представяне на доказателства за използване на марката в производствата по отмяна и опозиция. Съкращаването му означава, че притежателите и техните представители ще имат много по-малко време да съберат всички необходими доказателства за реалното използване на марката през съответния 5-годишен период. Събирането на такива доказателства може да бъде трудно и да отнеме време – особено когато притежателят е чуждестранно лице, когато документите са на чужд език и трябва да се превеждат или когато обемът им е значителен.
• Отпадане на националната закрила на ГО – новият закон предвижда заличаване на ГО за селскостопански продукти, които вече са регистрирани на национално ниво. Тази мярка, представена в предложението като изискване на правото на ЕС, силно наподобява отнемане на права, които вече са предоставени и в които е инвестирано. Български дружества са регистрирали ГО за селскостопански продукти и вече са инвестирали в повишаване на разпознаваемостта и репутацията на продуктите си. Придобитите права и направените инвестиции може да бъдат обезсилени за една нощ с обикновена промяна в закона и без обезщетение за досегашните притежатели.

Всички тези и други горещи теми в новия закон тепърва ще бъдат обсъждани в Народното събрание, преди да се стигне до (надяваме се разумен) компромис.

Пълната позиция на автора по законопроекта, представена в рамките на общественото обсъждане, можете да прочетете тук: strategy.bg – обществена консултация

The post Проектът на нов Закон за марките и географските означения appeared first on IP Legal.

Апелативният състав на EUIPO обяви за недействителна повторната регистрация на словната марка MONOPOLY на Hasbro Inc. поради недобросъвестност. Съставът потвърди, че стратегията на повторно заявяване на марка за идентични стоки и услуги, целяща да заобиколи изискването за реално използване на марката, представлява недобросъвестност.

Предистория

Със заявки, подадени в периода 1996–2010 г., Hasbro, Inc. регистрира словната марка MONOPOLY като марка на ЕС за различни класове стоки и услуги. По-късно Hasbro, Inc. подаде нова заявка за марка на ЕС за същата словна марка MONOPOLY за стоки и услуги, които по същество покриват тези от по-ранните ѝ марки.

През 2015 г. хърватското дружество Kreativni Dogadaji d.o.o. поиска обявяване на недействителност на повторно заявената марка MONOPOLY на Hasbro, Inc. Искателят твърдеше, че Hasbro, Inc. всъщност е заявила повторно по-ранните си марки на ЕС с нечестно намерение. Според него, тъй като по-ранните марки на Hasbro, Inc. са можели да бъдат отменени или по отношение на тях да бъдат поискани доказателства за използване, повторното заявяване е целяло да заобиколи законовото задължение за доказване на реално използване.

Правна уредба

Съгласно Регламента относно марката на ЕС марката се обявява за недействителна, когато заявителят е действал недобросъвестно при подаването на заявката. Регламентът предвижда още, че правата на притежателя на марката на ЕС се отменят, ако в продължение на непрекъснат период от 5 години марката не е била реално използвана в ЕС за стоките или услугите, за които е регистрирана, и няма основателни причини за неизползването. Същото задължение за използване важи и в производствата по опозиция и заличаване, в които от притежателя на оспорената марка може да бъде поискано да докаже използването ѝ, ако марката е регистрирана поне от 5 години.

Играта (не) свърши

В решението си Вторият апелативен състав първо се позова на общите принципи на правото на ЕС в областта на марките, които чрез предоставянето на права върху марки целят ненарушена конкуренция и свободно движение на стоки и услуги. Както отбеляза съставът обаче, закрилата на марките на ЕС е оправдана само когато те действително се използват. Според състава неизползваната марка може да пречи на конкуренцията, като ограничава кръга на наличните знаци и лишава конкурентите от възможността да използват тази или сходна марка за идентични или сходни стоки и услуги. Според състава ratio legis на изискването за използване е да не се предоставя законов монопол за неограничен срок на неактивен притежател на марка.

По конкретния случай съставът първо взе предвид, че от 1996 г. насам Hasbro вече три пъти е заявявала и успешно регистрирала MONOPOLY като марка на ЕС. След това съставът сравни стоките и услугите на по-ранните марки и на оспорената марка и отбеляза, че оспорената марка обхваща по-широк кръг стоки и услуги. Като цяло, посочи съставът, заявяването на по-широк кръг стоки и услуги, които може да представляват интерес в близко бъдеще, е обичайна и легитимна практика с приемлива търговска логика. Оспорената марка на ЕС на Hasbro, Inc. обаче съдържа и множество стоки и услуги, които просто повтарят по-ранните, вече съществуващи марки на ЕС. За тези повторени стоки и услуги съставът потвърди, че е недопустимо притежателят да заобикаля изискването за използване, като прикрива повторно заявената марка чрез добавяне на нови стоки и услуги. Така съставът заключи, че като е заявявал многократно една и съща марка за идентични стоки и услуги и по този начин я е защитавал в продължение на четиринадесет години, притежателят неправомерно и измамно е удължил петгодишния гратисен период, за да избегне законовото задължение да докаже реално използване на марката и съответните санкции.

Няма монопол върху MONOPOLY

Делото включваше и доста необичайно устно изслушване пред състава. По време на изслушването притежателят на марката заяви, че не е необичайно дружествата да подават нови заявки за марки, които вече са регистрирани, и да включват в тях стоки или услуги от по-ранните заявки. Той се опита да аргументира, че такова повторно заявяване се прави „по редица причини, които могат да ни улеснят административно“. Съставът не придаде тежест на тези доводи, като посочи, че административната тежест и разходите не намаляват, а напротив – увеличават се при натрупването на няколко идентични марки.

Най-важното е, че по време на изслушването свидетелят на притежателя заяви, че „възможността да се разчита на една регистрация, без да е необходимо да се доказва използване“, е предимство за притежателя на марката и че това е нещо, което „се обмисля от всички притежатели на марки и в много различни индустрии“. По този въпрос съставът посочи, че фактът, че други дружества може да използват определена стратегия за заявяване, не я прави законна и допустима, особено ако законосъобразността на такава практика не е проверена и одобрена от съдилищата. Когато такава стратегия се използва с цел да се заобиколи задължението за доказване на реално използване на марката, тя не е легитимна търговска дейност и не следва търговска логика. Вследствие на това съставът обяви марката MONOPOLY на Hasbro Inc. за недействителна за всички стоки и услуги, идентични или сходни с тези, обхванати от по-ранните ѝ марки.

The post Измама в настолните игри? EUIPO обяви марката MONOPOLY за недействителна appeared first on IP Legal.

Вчера, 29 октомври, Службата на ЕС за интелектуална собственост (EUIPO) публикува актуализиран доклад за правата на интелектуална собственост (ПИС) и малките и средните предприятия (МСП). Проучването от 2019 г. надгражда по-ранен доклад отпреди няколко години и се основава на солидни данни – интервюирани са над 8 300 МСП от 28-те държави членки на ЕС. Докладът показва интересни резултати, които могат да доведат до любопитни изводи за ролята на ПИС в бизнес стратегията на МСП. По-долу разглеждаме и предлагаме тълкуване на някои от резултатите:

1. Колко иновативни са МСП?

МСП оценяват иновативността си доста уверено. 58% от тях заявяват, че са иновативни, а сред МСП, които притежават ПИС, делът надхвърля 70%.

Извън самооценката обаче реалността изглежда доста различна. Например едва 13% от притежателите на ПИС са опитали да получат финансиране с помощта на нематериалните си активи и едва 24% действително са сключили лицензионен договор за своите права.

Изглежда МСП използват „иновативността“ по-скоро като инструмент за реклама и репутация, докато на практика задържат активите си от интелектуална собственост в рамките на дружеството, като се въздържат или не успяват да ги реализират навън. Проучването показва още, че МСП често виждат в ПИС разход, а не инвестиция, защото не виждат добавената стойност, и че като цяло липсва разбиране как да се използва максимално потенциалът на ПИС. Всичко това може да се дължи и на все още незадоволителната осведоменост за ПИС сред МСП.

2. Колко осведомени за интелектуалната собственост са МСП?

На фона на високия дял на МСП, които се определят като иновативни (58%), около 48% от МСП, които все още нямат ПИС, признават, че слабо познават интелектуалната собственост и как тя влияе на бизнеса им. Това показва, че повишаването на осведомеността за ПИС сред МСП е крайно необходимо. По-високата осведоменост вероятно би довела и до по-добро реализиране на ПИС (което, изненадващо, все още е слабо развито по отношение на финансирането и лицензирането – вж. т. 1 по-горе). В същия дух почти 40% от анкетираните, които не са регистрирали своите ПИС, посочват като причина липсата на знания за интелектуалната собственост и ползите от нея.

Доста поразителен е резултатът за ролята на юристите и експертите по ИС за осведомеността. Едва 22% от анкетираните разчитат на юристи като източник на информация за интелектуалната собственост. От една страна, този нисък дял лесно може да се обясни с това, че становището на юрист или експерт по ИС е доста скъп източник на информация в сравнение с обикновеното търсене в интернет. Правният съвет може да е и прекалено сложен като език в сравнение с обясненията в интернет.

От друга страна обаче, този резултат трябва да даде повод за размисъл на всички експерти в областта на ПИС. Изглежда юристите не успяват да достигнат до новите МСП и стартиращи компании, които все още нямат познания за ПИС (а дори и да достигнат до тях, разходите за първоначален съвет може да се окажат непосилни за младите европейски бизнеси). Във всеки случай експертите по ИС биха могли да бъдат по-гъвкави в подхода си към МСП – както при установяването на контакт, така и при започването на работа с тях.

3. Кое е най-важното право на интелектуална собственост?

Според притежателите на ПИС търговските марки са най-важното право с голяма преднина. 58% от анкетираните смятат, че марките са от голямо значение за конкурентното им предимство. На второ място са патентите с 32%, а дизайните допълват челната тройка с 24%.

На първо място, тези резултати ясно показват значението на регистрираните права. И трите права, които МСП смятат за най-важни, са регистрирани права (авторското право, като нерегистрирано право, е четвърто с 21%). Това означава, че МСП ценят сигурността и многото правни и практически предимства на регистрацията. Всъщност над половината от анкетираните с регистрирани ПИС са отчели положителен ефект върху бизнеса си след регистрацията – под формата на по-добра репутация, по-висок оборот и достъп до нови пазари.

На второ място, водещата роля на марките и дизайните не е изненада. Винаги сме застъпвали позицията, че нито едно бизнес начинание не е устойчиво без закрила на отличителните му знаци, получена в самото начало на (или дори преди) стартирането на дейността. Това важи с особена сила в епохата на онлайн продажбите и социалните мрежи, където рискът от недобросъвестни лица и имитатори е по-голям от всякога. Освен това регистрацията на марки и дизайни е свързана и с други области като домейн имената и нелоялната конкуренция, където притежаването на по-ранни регистрирани права е решаващо при евентуални спорове.

Пълният текст на доклада на EUIPO (на английски език):

https://euipo.europa.eu/ohimportal/en/web/observatory/sme-scoreboard#2019

The post Закрилата на интелектуалната собственост води до растеж на бизнеса – доклад на EUIPO за МСП appeared first on IP Legal.

ЕС и Китай постигнаха историческо споразумение за закрила на 100 европейски географски означения (ГО) в Китай и 100 китайски ГО в ЕС срещу имитация и узурпация.

Списъкът на европейските ГО, които ще се ползват със закрила в Китай, включва емблематични продукти като Parmigiano Reggiano, Roquefort, ирландско уиски, маслини от Каламата, бира Českobudějovické и тоскански вина, наред с много други вина, селскостопански и хранителни продукти и спиртни напитки. Закрилата в Китай е от решаващо значение за производителите от ЕС – китайският пазар вече е вторият по големина пазар за селскостопанските и хранителните продукти от ЕС, а се очаква още по-голям ръст заради разрастването на китайската средна класа.

Традиционни китайски продукти като пастата от боб Pixian, белия чай Anji, чесъна от Pizhou и ориза от Panjin също ще бъдат защитени в ЕС.

Производителите от Китай и от ЕС, както и техните сдружения, ще могат да предприемат всички мерки по приложимото законодателство в областта на индустриалната собственост, за да защитят правата си срещу нарушителите на ГО.

Пълните списъци на защитените ГО (на английски език):

Китайски ГО, защитени в ЕС

Европейски ГО, защитени в Китай

Имате въпроси или нужда от помощ за защита на правата си? Свържете се с нас

The post ЕС и Китай се споразумяха за взаимна закрила на географските означения appeared first on IP Legal.

Промяната в практиката на UKIPO изглежда е предизвикана от няколко патентни заявки, подадени съответно в UKIPO, в Службата за патенти и търговски марки на САЩ и в Европейското патентно ведомство, които се отнасят до иновативен съд за напитки и устройство за спасителни операции. Заявители са двама професори от Университета в Съри, но като изобретател на двата продукта те посочват програмата с ИИ „Dabus“.

Според информацията на уебсайта на проекта „Dabus“ UKIPO е посочила, че заявките отговарят на изискванията за новост и изобретателска стъпка. Закрила обаче не може да бъде предоставена, тъй като изобретателят е програма с ИИ, а не човек.

Посочването на ИИ като изобретател вероятно е стратегически ход за привличане на внимание към проекта. То обаче поставя много по-широк въпрос: какво и колко човешко участие е необходимо, за да бъдат признати права на интелектуална собственост (ИС)? Законите в областта на ИС днес признават хората, а в някои юрисдикции и организации (напр. дружества, университети и др.), като автори, изобретатели, изпълнители или изобщо като носители на права на ИС. Правните системи се ограничават до физически и юридически лица като възможни носители на права, без дори да обсъждат трета категория. Малко вероятно е това да се промени в обозримо бъдеще. Въпреки това понятията „изобретател“ и „автор“ може да се наложи да бъдат преосмислени. ИИ вече играе все по-голяма роля във всички области, включително в творческите индустрии и иновациите. Много видове произведения, дизайни, изобретения и изпълнения се създават и ще се създават с помощта на ИИ.

За бъдещите законодатели и практици ще бъде сложно предизвикателство да установят правила за участието на ИИ в процеса на създаване и изобретяване. Ще бъде ли създателят на ИИ автоматично и автор или изобретател на произведенията, създадени от ИИ? Или предоставянето на права трябва да зависи от степента на човешка намеса в процеса? Ще бъдат ли произведенията, създадени изцяло от ИИ, „осиротели“ или незащитени? Времето ще покаже – и то съвсем скоро, а специалистите по ИС ще трябва да наваксат възможно най-бързо.

The post Изкуственият интелект като изобретател? appeared first on IP Legal.

Разпоредбата за изчерпване

Съгласно чл. 4 от Директивата InfoSoc първата продажба в ЕС на копие от програма от носителя на правото или с негово съгласие изчерпва правото на разпространение на това копие в рамките на ЕС (с изключение на правото да се контролира по-нататъшното отдаване под наем на програмата или на копие от нея). На практика това означава, че по отношение на софтуера носителите на авторско право в ЕС не могат да забранят препродажбата „втора ръка“ на софтуер, законно придобит от препродавача. Трябва да се подчертае, че изчерпването, като форма на ограничение на правата на носителя на авторското право, се прилага строго и само по отношение на правото на разпространение на конкретното законно придобито копие от препродавания софтуер.

Делото за електронните книги

По същество Съдът на ЕС трябваше да отговори дали предоставянето за изтегляне на електронна книга е акт на разпространение (т.е. първата продажба на електронната книга изчерпва правото на разпространение, а предоставянето ѝ за изтегляне Е акт на разпространение и следователно е свободно разрешено), или такова предоставяне попада в понятието „публично разгласяване“ по смисъла на Директивата InfoSoc (т.е. първата продажба изчерпва правото на разпространение, но предоставянето на електронната книга за изтегляне НЕ Е акт на разпространение и затова изисква съгласието на носителя на авторското право).

Заключение

Съдът на ЕС заключи, че предоставянето за изтегляне на електронна книга попада в понятието „публично разгласяване“ и по-конкретно в „предоставяне на публичен достъп до [произведенията на авторите] по начин, който позволява на всеки да има достъп до тях от място и във време, индивидуално избрани от него“ по смисъла на Директивата InfoSoc. Така съдът отрече съществуването на „цифрово изчерпване“ по отношение на електронните книги.

На практика това означава, че за разлика от препродажбата на печатни книги законно придобитите електронни книги не могат да бъдат препродавани, като се разчита на изчерпването на правото на разпространение, и предоставяни за изтегляне без разрешението на носителя на правото. Изводът изглежда в съответствие с друга практика на съда, според която електронните книги са услуги, предоставяни по електронен път, а не стоки, за които обикновено се прилага актът на разпространение.

The post Съдът на ЕС по делото за електронните книги: няма „цифрово изчерпване“ appeared first on IP Legal.