С неотдавнашно решение от 19 декември 2019 г. Съдът на ЕС постанови по същество, че няма „цифрово изчерпване“ на правото на разпространение по Директивата на ЕС за информационното общество (InfoSoc). Спорът се отнасяше до онлайн услуга, представляваща виртуален пазар за „употребявани“ електронни книги.
Разпоредбата за изчерпване
Съгласно чл. 4 от Директивата InfoSoc първата продажба в ЕС на копие от програма от носителя на правото или с негово съгласие изчерпва правото на разпространение на това копие в рамките на ЕС (с изключение на правото да се контролира по-нататъшното отдаване под наем на програмата или на копие от нея). На практика това означава, че по отношение на софтуера носителите на авторско право в ЕС не могат да забранят препродажбата „втора ръка“ на софтуер, законно придобит от препродавача. Трябва да се подчертае, че изчерпването, като форма на ограничение на правата на носителя на авторското право, се прилага строго и само по отношение на правото на разпространение на конкретното законно придобито копие от препродавания софтуер.
Делото за електронните книги
По същество Съдът на ЕС трябваше да отговори дали предоставянето за изтегляне на електронна книга е акт на разпространение (т.е. първата продажба на електронната книга изчерпва правото на разпространение, а предоставянето ѝ за изтегляне Е акт на разпространение и следователно е свободно разрешено), или такова предоставяне попада в понятието „публично разгласяване“ по смисъла на Директивата InfoSoc (т.е. първата продажба изчерпва правото на разпространение, но предоставянето на електронната книга за изтегляне НЕ Е акт на разпространение и затова изисква съгласието на носителя на авторското право).
Заключение
Съдът на ЕС заключи, че предоставянето за изтегляне на електронна книга попада в понятието „публично разгласяване“ и по-конкретно в „предоставяне на публичен достъп до [произведенията на авторите] по начин, който позволява на всеки да има достъп до тях от място и във време, индивидуално избрани от него“ по смисъла на Директивата InfoSoc. Така съдът отрече съществуването на „цифрово изчерпване“ по отношение на електронните книги.
На практика това означава, че за разлика от препродажбата на печатни книги законно придобитите електронни книги не могат да бъдат препродавани, като се разчита на изчерпването на правото на разпространение, и предоставяни за изтегляне без разрешението на носителя на правото. Изводът изглежда в съответствие с друга практика на съда, според която електронните книги са услуги, предоставяни по електронен път, а не стоки, за които обикновено се прилага актът на разпространение.