Преди месец Службата за интелектуална собственост на Обединеното кралство (UKIPO) актуализира своето Ръководство за патентна практика, като изрично уточни, че програма с изкуствен интелект (ИИ) не може да бъде посочена като изобретател в патентна заявка, тъй като законът изисква посочване на „лице“. Ако като изобретател не е посочено физическо лице – човек от плът и кръв – патентната заявка се счита за оттеглена и съответно не може да получи патентна закрила.
Промяната в практиката на UKIPO изглежда е предизвикана от няколко патентни заявки, подадени съответно в UKIPO, в Службата за патенти и търговски марки на САЩ и в Европейското патентно ведомство, които се отнасят до иновативен съд за напитки и устройство за спасителни операции. Заявители са двама професори от Университета в Съри, но като изобретател на двата продукта те посочват програмата с ИИ „Dabus“.
Според информацията на уебсайта на проекта „Dabus“ UKIPO е посочила, че заявките отговарят на изискванията за новост и изобретателска стъпка. Закрила обаче не може да бъде предоставена, тъй като изобретателят е програма с ИИ, а не човек.
Посочването на ИИ като изобретател вероятно е стратегически ход за привличане на внимание към проекта. То обаче поставя много по-широк въпрос: какво и колко човешко участие е необходимо, за да бъдат признати права на интелектуална собственост (ИС)? Законите в областта на ИС днес признават хората, а в някои юрисдикции и организации (напр. дружества, университети и др.), като автори, изобретатели, изпълнители или изобщо като носители на права на ИС. Правните системи се ограничават до физически и юридически лица като възможни носители на права, без дори да обсъждат трета категория. Малко вероятно е това да се промени в обозримо бъдеще. Въпреки това понятията „изобретател“ и „автор“ може да се наложи да бъдат преосмислени. ИИ вече играе все по-голяма роля във всички области, включително в творческите индустрии и иновациите. Много видове произведения, дизайни, изобретения и изпълнения се създават и ще се създават с помощта на ИИ.
За бъдещите законодатели и практици ще бъде сложно предизвикателство да установят правила за участието на ИИ в процеса на създаване и изобретяване. Ще бъде ли създателят на ИИ автоматично и автор или изобретател на произведенията, създадени от ИИ? Или предоставянето на права трябва да зависи от степента на човешка намеса в процеса? Ще бъдат ли произведенията, създадени изцяло от ИИ, „осиротели“ или незащитени? Времето ще покаже – и то съвсем скоро, а специалистите по ИС ще трябва да наваксат възможно най-бързо.