От днес, 02.02.2026 г., малки и средни предприятия (МСП), както и лица със свободни професии, отново могат да кандидатстват за получаване на безвъзмездни средства за защита на тяхната интелектуална собственост. Средствата се отпускат от Фонда за МСП и покриват до 75% от таксите за защита на марки и дизайни на национално ниво, в ЕС и по международен ред.

Ваучери могат да бъдат получени и за други дейности като проучвания (IP Scan), получаване на становище относно спорове или потенциални спорове (IP Scan Enforcement), както и такси и разходи за патенти и нови сортове растения.

Процесът по заявяване на помощта е максимално улеснен. Помощта е безвъзмездна и може да бъде използвана за възстановяване на следните такси:

– 75 % от официалните такси за заявяване и регистрация на марки и дизайни в Патентно ведомство на Република България или на равнище ЕС в EUIPO

– 50 % от официалните такси за заявяване и регистрация на марки и дизайни по международен ред в държави извън ЕС

Максималната сума на ваучера, която може да получи един кандидат за марки и дизайни, е 700 евро.

След кандидатстване и получаване на одобрението за финансиране, съответната дейност трябва да бъде предприета, т.е. да бъде подготвена и подадена една или повече заявки за марка или дизайн, в срок от 1 месец. Таксите трябва да бъдат заплатени от МСП, като фондът на ЕС възстановява впоследствие съответния максимален процент, посочен по-горе, от така заплатените суми.  Фондът ще разглежда постъпилите заявление всеки петък, като очакваният срок за одобряване на финансирането е кратък – до 10 работни дни след разглеждане на заявлението.  

Ако желаете да се възползвате от възможността да защитите Вашите марки и дизайни при съществено намалени разходи за това, не се колебайте да се свържете с нас.

Линк към официалния сайт на Фонда: https://www.euipo.europa.eu/en/sme-corner/sme-fund/2026

The post И през 2026 г. Фондът на ЕС ще отпуска безвъзмездни средства за регистрация на марки и дизайни appeared first on IP Legal.

Процесът по заявяване на помощта е максимално улеснен. Помощта е безвъзмездна и може да бъде използвана за възстановяване на следните такси:
– 75 % от официалните такси за заявяване и регистрация на марки и дизайни в Патентно ведомство на Република България или на равнище ЕС в EUIPO
– 50 % от официалните такси за заявяване и регистрация на марки и дизайни в държави извън ЕС
Максималната сума на ваучера, която може да получи едно МСП за марки и дизайни, е 700 евро.
След кандидатстване и получаване на одобрението за финансиране, съответната дейност трябва да бъде предприета, т.е. да бъде подготвена и подадена една или повече заявки за марка или дизайн, в срок от 1 месец. Таксите трябва да бъдат заплатени от МСП, като фондът на ЕС възстановява впоследствие съответния максимален процент, посочен по-горе, от така заплатените суми.

Ако желаете да се възползвате от възможността да защитите Вашите марки и дизайни при съществено намалени разходи за това, не се колебайте да се свържете с нас.

The post Стартира Фондът на ЕС за безвъзмездни средства за регистрация на марки и дизайни през 2025 г. appeared first on IP Legal.

Докладът обхваща съдебни спорове (приблизително 700 съдебни решения) между 1 януари 2017 г. и 31 октомври 2022 г. във всички държави-членки на ЕС. Съдружникът в IP Legal – Христо Райчев действа като национален кореспондент и сътрудник на изследването, като проучи и анализира съответната съдебна практика в България.

Проучването показва разлики в практиката в държавите-членки на ЕС, особено по отношение на обема на делата, успеваемостта, предмета и органите, пред които са били повдигнати споровете. Що се отнася до България, изследването показва важността на предприемането на подходящи, достатъчни и разумни мерки за защита на търговската тайна и трудностите при воденето на производства за защита на търговска тайна в актуалната съдебна и административна практика. Успешната защита на търговската тайна изисква повишаване на осведомеността на ръководството относно важността на този въпрос за всеки бизнес, приемане на подходяща политика за търговските тайни в предприятието и прилагане на достатъчни правни и технически механизми за запазване на ценните от търговска гледна точка данни.

Повече информация прочетете тук:

https://euipo.europa.eu/ohimportal/en/web/observatory/-/news/new-observatory-report-on-trade-secrets-litigation-trends-in-the-eu

The post Службата на ЕС за интелектуална собственост публикува доклад относно съдебните спорове за търговски тайни в ЕС (с принос от IP Legal) appeared first on IP Legal.

• 75% от официалните/държавните такси до максимум 1000 евро при регистрация на национална марка/дизайн в държава-членка на ЕС или марка/дизайн на ЕС

• 75% от официалните/държавните такси до максимум 1500 евро при защита на национални патенти в държава-членка на ЕС и европейски патенти

• 50% от официалните/държавните такси до максимум 225 евро при защита на сортове растения на европейско ниво

Повече информация за схемата за безвъзмездна помощ и онлайн формуляри за кандидатстване можете да намерите тук: 

https://euipo.europa.eu/ohimportal/bg/online-services/sme-fund 

Ако сте украински бизнес и искате да защитите вашите марки и дизайни при значително намалени разходи, не се колебайте да се свържете с нас

The post Фондът за МСП вече е достъпен за финансиране на регистрацията на права на индустриална собственост на компании, базирани в Украйна appeared first on IP Legal.

Сред многото обсъждани въпроси основна тема беше текущата реформа на системата за географски указания в ЕС. През април миналата година Европейската комисия прие предложение за регламент относно географските указания за занаятчийски и промишлени продукти, за да разшири закрилата в целия ЕС на продукти като стъкло от Мурано, порцелан от Лимож, прибори Solingen и др. В момента регламентът се обсъжда между Комсията, Парламента и Съвета, които се очаква да постигнат консенсус през следващите месеци. Друга важна тема беше нов регламент за ГУ за вино, спиртни напитки и селскостопански продукти и схеми за качество, който ще отмени настоящия Регламент (ЕС) № 1151/2012. Регистрацията на ниво ЕС на такива ГУ е установена като изключителен режим на регистрация във всички държави-членки на ЕС. Новият регламент най-вероятно ще предостави повече правомощия на EUIPO в процеса по регистрация и поддържане на ГУ на ниво ЕС.

Честит Световен ден на интелектуалната собственост!

The post Конференция за географските означения: накъде отива ЕС? appeared first on IP Legal.

Процесът по заявяване на помощта е максимално улеснен. Изисква се единствено кандидатът да е МСП и да попълни онлайн формуляр, като прикачи в PDF формат само два документа: банково извлечение, посочващо банковата сметка на МСП, и удостоверение за регистрация по ДДС.

Помощта е безвъзмездна и може да бъде използвана за възстановяване на следните такси:

– 75 % от официалните таксите за заявяване и регистрация на марки и дизайни в Патентно ведомство на Република България или на равнище Европейски съюз в EUIPO

– 50 % от официалните такси за заявяване и регистрация на марки и дизайни в държави извън ЕС

Помощта се отпуска в еднакъв размер за всички кандидати – до 1500 евро. Тази сума може да се използва за една или повече марки или дизайни до достигане на максимума от 1500 евро.

Одобрение се получава в рамките на 20 работни дни след кандидатстването. Едва след получаване на одобрението за финансиране, съответната дейност трябва да бъде предприета, т.е. да бъде подготвена и подадена една или повече заявки за марка или дизайн. Таксите по заявките трябва да бъдат платени от МСП, като фондът възстановява впоследствие съответния процент от така заплатените суми.   

Щом бъде веднъж бъдат заплатени таксите за съответната марка или дизайн, за да бъде възстановен съответния процент от тях, МСП трябва изрично да поиска това. Искането за възстановяване се подава отново онлайн чрез същия профил, създаден от МСП при кандидатстването за отпускане на помощта.  

Повече информация за помощта и онлайн заявления за кандидатстване, могат да бъдат намерени тук:

https://euipo.europa.eu/ohimportal/bg/online-services/sme-fund

Ако желаете да защитите Вашите марки и дизайни при съществено намалени разходи за това, не се колебайте да се свържете с нас.

The post Напомняне: Фонд на ЕС отпуска безвъзмездни средства за регистрация на марки и дизайни на малки и средни предприятия. Кандидатствайте сега! appeared first on IP Legal.

Права върху марка се придобиват със заявяване и регистрацията й в съответното ведомство. По правило правата върху марка са териториални – важат за определена територия, за която марката е регистрирана. Ако желаете да защитите правата си за територията на България – заявката се подава в Патентно ведомство на РБ и след регистрация имате закрила за територията на България. 

Мога ли да регистрирам марка за ЕС или за целия свят? 

Можете да заявите и регистрирате марка на ЕС, която получава закрила за всички държави-членки на ЕС като единна регистрация. В случай, че желаете да защитите правата си в други държави извън ЕС, може да бъде подадена заявка за международна регистрация на марка на база ваша вече подадена заявка или регистрирана марка (в България или ЕС). Международна регистрация не означава, че получавате закрила за целия свят – в заявката си трябва да посочите държавите, за които искате закрила. Трябва да имате предвид, че не всички държави участват в системата за международна регистрация на марки, както и че колкото повече държави посочите, толкова по-висока ще е таксата за регистрация. Затова следва внимателно да прецените интересуващите ви в момента, а и в близко бъдеще, пазари. Световна регистрация на марка на практика не съществува. В IPLEGAL сме специализирани в регистрацията на марки на ЕС и в международни регистрации. Регистрирани сме като професионални представители пред Службата на ЕС за интелектуална собственост (EUIPO) и имаме право да представляваме всеки заявител пред Световната организация за интелектуална собственост (WIPO).

Мога ли да регистрирам марка в чужда държава?

Естествено. Както можете да регистрирате национална марка в България, така можете да заявите и регистрирате и марка в чужда държава съгласно нейното законодателство (за целта обичайно ще ви трябва местен представител по индустриална собственост). Ако желаете да регистрирате марки в повече от една чужда държава, по-удобно, ефективно и икономично е да бъде подадена заявка за международна регистрация, като се посочат в нея интересуващите ви държави. Така ще имате една единна заявка, с една приоритетна дата, една обща такса, един език на заявката и един представител, който да я подаде. При успешна регистрация, заявката за международна регистрация ви дава права, които са по същество еднакви на отделни национални марки във всяка от вас посочените държави.   

Каква марка да регистрирам – лого, текст (словна) или комбинация от двете?

Трябва преди всичко да прецените кое дава идентичността, стойността и отличителността на вашия бранд – дали това е специално лого, наименование или по-скоро комбинацията от двете. Словната марка традиционно се приема за даваща по-широка защита, защото защитава марката ви като текст, без значение от използвания шрифт и незначителни графични декорации към него. Този вариант обаче създава повече рискове от възражения/опозиции от притежатели на по-ранни права. Фигуративната марка защитава единствено и само вашето лого. Комбинираната марка защитава съчетанието от лого и текст. Определянето на вида марка и начинът, по който да бъде заявена, е много съществен елемент от стратегията ви, с който можем да ви консултираме в рамките на бизнес-ориентиран диалог.

Колко време отнема регистрацията на марка?

Към момента Патентно ведомство на РБ регистрира марки, за които няма спор с по-ранни правопритежатели, за около 6-7 месеца. Марка на ЕС в момента се регистрира за още по-кратък период от около 4 месеца. Изключително важно е да се знае обаче, че правата ви върху марката се пазят от датата на подаване на заявката – затова и в IPEGAL правим всичко възможно да изготвим и подадем заявката в рамките на няколко дни.

Какво представляват стоките/услугите и класовете, за които се заявява марката?

Всяка марка се регистрира за определени стоки и услуги, във връзка с които притежателят възнамерява да я използва. Стоките и услугите имат утвърдени наименования и са групирани най-вече според същността и характера си в класове съгласно Международната класификация на стоките и услугите (МКСУ) – напр. козметика, почистващи препарати, мляко и млечни произведения и др. На база дадената от вас информация в заявката за услуга, ние ще изготвим списък на стоките и услугите и ще ги подредим в съответните класове съгласно МКСУ. Стоките и услугите, за които е заявена марка, са важни – по правило марката дава защита за идентични или сходни стоки/услуги. Също така броят класове, за които ще бъде заявена марката, влияе на държавната такса за регистрацията й. Не на последно място, веднъж заявена марката, нейният списък на стоките/услугите не може да бъде разширяван с добавяне на нови такива. Стремим се да изграждаме, съвместно с клиентите ни, оптимален списък на стоките и услугите – списък, който дава достатъчно широка защита срещу оправдан разход и който минимизира рисковете от претенции на участници от сектори, в които нямате реален интерес.

The post Често задавани въпроси: Марки appeared first on IP Legal.

Накратко, първото от съединените дела, отнесено до Съда на ЕС, касае съдебен спор за незаконно предоставяне на достъп до записи и изпълнения на Сара Брайтман в YouTube. Вторият казус е повдигнат от международния издател Elsevier по отношение на специализирана медицинска литература, която е била качена на платформата за качване и споделяне на файлове „Uploaded“.

Съдът на ЕС ясно потвърди, че когато потребителите на платформи като
YouTube незаконно качват защитено съдържание, те обикновено извършват „действия
на публично разгласяване на произведение” (по смисъла на член 3 от Директивата InfoSoc) на това съдържание и са потенциално отговорни за нарушаване на авторски права. При оценка на приноса на операторите на платформи в такива случаи обаче,Съдът предостави повече насоки относно това кога операторите на  такива платформи биха могли да носят отговорност. Критериите, обсъдени от Съда, са следните.

Съдът на ЕС отбелязва, че когато съответната платформа е необходима, т.е. когато тя улеснява споделянето на съдържание, което в противен случай би било невъзможно или много по-сложно да бъде споделено, това сочи към действия на публично разгласяване на произведение, за които е необходимо съгласие на притежателя на авторските права. Това обаче не е единственият критерий, който трябва да се има предвид. Дори ако съответната платформа е необходима за улесняване на споделянето на съдържание, Съдът е на мнение, че е от решаващо значение дали операторът на платформата действа умишлено, т.е. дали действа с пълно знание за последиците от неговите действия като посредник в незаконно споделяне на съдържание.

Въз основа на този фундемантален принцип Съдът е стигнал до заключението, че операторът на платформа за онлайн споделяне, като YouTube, извършва действие по изолзване на произведение под формата на „публично разгласяване на произведение“ и е потенциално отговорен за това, когато допринася за предоставянето на достъп до такова съдържание в нарушение на авторски права по такъв начин, който е отвъд
това просто да предостави въпросната платформа. По обичайния неизчерпателен
начин Съдът е дал следните примери, когато платформа за онлайн споделяне, като
YouTube, потенциално нарушава авторски права под формата на незаконно публично разгласяване на произведение:

   Когато операторът има конкретното знание, че защитеното съдържание се предлага незаконно на неговата платформа и се въздържа от експедитивно изтриване или блокиране на достъпа до него. Такъв би бил случаят, когато на YouTube се изпрати искане за сваляне на произведение със защитени авторски права от легитимен притежател на права и въпреки това не изтрие или блокира това сигнализирано съдържание (или забави такова изтриване или блокиране за неразумен период);

    Когато операторът, въпреки че обикновено знае или трябва да знае, че потребителите предоставят защитено съдържание незаконно чрез платформата, не е въвел подходящи и разумно старателни технологични мерки за ефективно справяне с нарушения на авторски права чрез тази платформа. Такъв би бил случаят, например, когато платформата не осигурява дори основни механизми за собствениците на авторски права да проследяват нарушаващо съдържание (такъв механизъм е например софтуерът за разпознаване на съдържание на YouTube, който позволява да се идентифицират други видеоклипове в YouTube със същото съдържание като цяло или частично); и / или

   Когато самият оператор участва в избора на защитено с авторски права съдържание, което е незаконно предоставено чрез неговата платформа, както и когато операторът предоставя инструменти на своята платформа, специално предназначени за незаконно споделяне на такова съдържание или съзнателно насърчава такова споделяне. Например това би било случаят, когато операторът на платформата е приел финансов модел, който стимулира потребителите на неговата платформа да публикуват незаконно съдържание, защитено с авторски права.

Заключение

Както и в други подобни случаи, Съдът на ЕС не дава ясни отговори на повдигнатите пред него въпроси, а по-скоро оставя на националните съдилища да вземат решения за всеки отделен случай. Независимо от това, въз основа на решението на Съда, може да се заключи, че операторите на онлайн платформи, като YouTube, са „невинни“ при незаконно публично разгласяване на произведение, защитено с авторски права, при условие че: (а) те изобщо не знаят за конкретното извършено (и) нарушение (я) или съответно изтриват или блокират нарушаващото съдържание, веднага след като то им стане известно; (б) те са предприели подходящи технологични мерки за борба с нарушенията на авторски права; и (в) те сами не подбират, не популяризират и не насърчават по какъвто и да е начин незаконното споделяне на защитени с авторски права произведения.

The post Завръщане към невинността: Съдът на ЕС с решение за отговорността на YouTube и други платформи при нарушаване на авторски права appeared first on IP Legal.

Проучването обхваща представителна извадка от над 127 000 компании от всички държави – членки на ЕС.

Правата на интелектуална собственост като патенти, търговски марки и промишлени дизайни са от съществено значение за компаниите. ПИС помагат на компаниите да придадат стойност на идеи си, да завоюват място на пазара и да осигурят възвръщаемост на инвестициите си в нематериални активи. ПИС са в преимущество на бизнеса при осигуряване на по-високи маржове, при лицензиране на технологии, при сключване на споразумения за сътрудничество и при привличане на инвеститори. Компаниите също така разчитат на защитата на ПИС, за да излязат на външните пазари, да разширят дейността си и да влязат в конкуренция с по-големите утвърдени имена в съответния бизнес сектор.

Може да намерите повече информация относно новото проучване на СЕСИС и ЕПО на следните линкове:

https://euipo.europa.eu/tunnel-web/secure/webdav/guest/document_library/observatory/documents/reports/IPContributionStudy/IPR_firm_performance_in_EU/exec/2021_IP_Rights_and_firm_performance_in_the_EU_exec_en.pdf

https://euipo.europa.eu/ohimportal/en/web/observatory/news/-/action/view/8510457

The post Иновациите водят до по-добро финансово представяне показва нов доклад на СЕСИС и ЕПО appeared first on IP Legal.

Службата на ЕС за интелектуална собственост (СЕСИС), в сътрудничество с българското Патентно ведомство, ще предоставят от м. януари 2021 г. възможност на малки и средни предприятия да получат безвзъзмездни средства за покриване на техни разходи за проучване и регистрация на марки и дизайни. Общият бюджет на новия механизъм е 20 млн. евро, като могат да се възползват всички български малки и средни предприятия, които желаят да им бъдат възстановени разходи във връзка с регистрацията на техни марки и дизайни. Мярката се прилага за нови заявки за марки и дизайни – както за национални такива пред Патентно ведомство на РБ, така и за зявки за марки и дизайни на ЕС. Максималната сума, която може да получи един заявител, е 1500 евро, като мярката покрива 50% от платените държавни такси и такси към СЕСИС във връзка с марки или дизайни на заявителя. Механизмът работи на принципа възстановяване на разходи – след одобряване на заявителя по програмата, заявяване на марката или дизайна и плащане на таксите, фондът възстановява на заявителя 50% от платените такси.

Така приетата мярка цели стимулиране на МСП при защита на правата им, като ще намали значително разходите за това, особено, когато се касае за марки със закрила на територията на ЕС. Заявяването на безвъзмездната помощ става онлайн, като за 2021 г. са предвидени общо 5 прозореца, в които могат да бъдат подавани заявки за получаване на помощта, а именно: 11 – 31 януари 2021 г., 1 – 31 март 2021 г., 1 – 31 май 2021 г., 1 – 31 юли 2021 г., 1 – 30 септември 2021 г.

За съдействие със заявяване на марки и дизайни, както и възстановяване на разходи за тях, не се колебайте да се свържете с нас в IPLEGAL.

The post Нова възможност за малки и средни предприятия да получат безвъзмездно финансиране на разходи за регистрация на марки и дизайни appeared first on IP Legal.