Често срещана грешка, допускана както от обикновени потребители, така и от МСП и дори от големи корпорации, е убеждението, че веднъж публикувано в интернет, чуждото произведение (видеоклип, снимка, презентация и т.н.) става свободно за използване от всеки. Това убеждение е неправилно и опасно. Авторът на дадено произведение има изключителното право да реши дали, как и кога да го разкрие пред обществеността – публикуването му обаче не означава разрешение за всеки да използва произведението. Въпреки публикуването, авторът запазва пълното си авторско право, което означава, че произведението или части от него могат да се използват законно само със съгласието на автора (освен в случаите на свободно използване, за които има строги законови изисквания и които се прилагат ограничително).

Втори мит: Не е необходимо да регистрирам марка, защото името на моя бизнес или фирмата ми са уникални

Името на бизнеса или фирмата и регистрираните марки са много различни понятия. Обикновено търговските регистри извършват проверка за уникалност на фирменото наименование на съответната национална или регионална територия. Тези наименования се използват за идентифициране на самото юридическо лице (дружество), а не на стоките и услугите, които то предлага на пазара. Марките, от друга страна, се използват за обозначаване на търговския произход на стоките и услугите, като едно дружество може да притежава няколко марки за различните си продуктови линии. Потребителите обикновено се сблъскват с марките, свързват качествата на стоките и услугите с тях (и следователно марките са инструментът, чрез който се генерира и натрупва репутацията на съответния продукт). Ето защо е изключително важно марките на дружеството да бъдат защитени чрез регистрация на териториите, на които то предлага или ще предлага своите стоки и услуги.

Трети мит: Имам бизнес модел и искам да го регистрирам, за да не може никой да го използва

Често предприемачи разработват идея или бизнес модел, например нова услуга, предлагана чрез онлайн платформа, и се стремят да получат изключителни права върху тази идея или бизнес модел. Това е изключително трудна задача, която трудно може да бъде постигната чрез регистрация на интелектуална собственост. Идеите сами по себе си не подлежат на патентоване. Също така, съгласно Европейската патентна конвенция, схемите, правилата и методите за осъществяване на бизнес дейност не се считат за изобретения и не могат да бъдат патентовани. В такива случаи е важно да се преценят другите възможни начини за защита, като например търговски тайни, съчетани с други права върху ИС, които биха могли да подобрят позицията и репутацията на бизнеса с течение на времето (марки, дизайни и др.).

Четвърти мит: Мога да защитя своя патент, търговска марка или дизайн за целия свят

Не съществува такова нещо като световна марка, световен дизайн или световен патент. Всички те са регистрирани права на интелектуална собственост, което означава, че са защитени на територията на държавата (или регионална структура като ЕС), в която притежателят на правата е подал заявка за защита на своите права и е получил регистрация. Ето защо е от решаващо значение за предприятията да идентифицират внимателно пазарите, на които имат настоящи или потенциални търговски интереси, за да могат съответно да изградят разумна стратегия за защита на своята интелектуална собственост.

Пети мит: Трябва да регистрирате авторското си право, за да го защитите

Въпреки че това често срещано недоразумение има тенденцията да изчезва, все още получаваме запитвания за регистриране на произведения, които са обект на авторско право с цел да бъдат защитени. Важно е да се знае, че авторското право възниква автоматично от момента на създаване на произведението и изразяването му в определена обективна форма. Въпросите за доказване на авторското право, момента на създаване и авторството са съвсем отделна тема. Въпреки че защитата на авторското право е автоматична, могат да се предприемат мерки за предварително събиране на достатъчно доказателства за създаденото произведение, момента на създаване и авторството върху него. Такива стъпки трябва да бъдат консултирани със специалист по интелектуална собственост в зависимост от конкретното произведение и специфичните обстоятелства във всеки отделен случай.

The post Пет развенчани мита за интелектуалната собственост appeared first on IP Legal.

Промените ще влязат в сила на етапи – първият етап относно дизайните на ЕС е предвидено да влезе в сила на 08.04.2025 г. Държавите – членки имат допълнителен срок за транспониране на промените в националното си законодателство.

По-долу ще разгледаме основните реформи в закрилата на дизайни:

Създали сте нов дизайн? Свържете се с нас и го защитете

• Определението за „дизайн“ е актуализирано, за да обхване анимирани изображения и дизайни, последователност от движения и др. Същевременно се уточняват изискванията за видимост на дизайна и обхвата на закрила
• Определението за „продукт“, към който се прилага даден дизайн, вече включва и нефизически форми (като графични потребителски интерфейси, интериорни и екстериорни оформления, уебсайтове и др.)
• Предвидено е изрично ограничение на закрилата на дизайни при определени условия, т.нар. „клауза за поправка“, която касае ремонти и резервни части
• Осъвременяват се таксите за дизайни, като се предвижда една обща такса за регистрация и публикация и се улесняват и оптимизират таксите при заявяване на множество дизайни с една заявка
• Подобно на запазените марки, притежателите на дизайни ще могат да информират обществеността, че правата им са регистрирани, като показват символа за регистрация, представляващ буква D, оградена в кръг
• Притежателите на дизайни получават ново изключително право да отпечатват своите дизайни в триизмерен формат (и са защитени срещу триизмерно отпечатване без тяхно разрешение)
• Реформата дава повече възможности за възражения срещу искове за нарушение – ползвателите на дизайни вече могат да бъдат освободени от отговорност, ако използват чужд дизайн в сравнителна реклама или за целите на коментар, критика или пародия (което показва известно сходство с свободното използване в авторското право).

The post IP Alert: Реформа на закрилата на дизайни в ЕС appeared first on IP Legal.

МСП могат да кандидатстват до 6 декември 2024 г. за получаване на безвъзмездни средства, финансиращи до 75% от таксите за защита на техните марки и дизайни на национално ниво, в ЕС и по международен ред.

Процесът по заявяване на помощта е максимално улеснен. Помощта е безвъзмездна и може да бъде използвана за възстановяване на следните такси:

– 75 % от официалните такси за заявяване и регистрация на марки и дизайни в Патентно ведомство на Република България или на равнище ЕС в EUIPO

– 50 % от официалните такси за заявяване и регистрация на марки и дизайни в държави извън ЕС

След кандидатстване и получаване на одобрението за финансиране, съответната дейност трябва да бъде предприета, т.е. да бъде подготвена и подадена една или повече заявки за марка или дизайн. Таксите трябва да бъдат заплатени от МСП, като фондът на ЕС възстановява впоследствие съответния максимален процент, посочен по-горе, от така заплатените суми.  

Ако желаете да се възползвате от възможността да защитите Вашите марки и дизайни при съществено намалени разходи за това, не се колебайте да се свържете с нас: office@iplegal.bg или hristo@iplegal.bg 

The post Фонд на ЕС отпуска безвъзмездни средства за регистрация на марки и дизайни през 2024 г. appeared first on IP Legal.

Дизайнът е външният вид на продукт, опаковка, интерфейс на сайт или платформа, шрифт или др. Дизайнът може да бъде от най-разнообразни сфери – като дизайни са защитени например форми на различни хранителни продукти, бутилки за напитки, специфични шарки на текстилни платове, етикети и опаковки на стоки, мебели, апаратури и др.

Важно е да се подчертае, че дизайнът касае видимия външен вид на продукта, но не и неговите функционалности или съдържание. Например един регистриран промишлен дизайн на лаптоп защитава неговия външен вид – видимите специфични линии, контури, декорации, форми, цветове, позиционни разположения на елементите на дизайна и т.н., но не и начина на функциониране на лаптопа, нито хардуера в корпуса му или инсталирания на него софтуер (които може да са обекти на други права на интелектуална и индустриална собственост).      

На какви изисквания трябва да отговаря дизайнът?

По правило, за да бъде защитен, дизайнът трябва да бе нов и оригинален. Това най-общо означава, че дизайнът или несъществено отличаващ се от него дизайн не трябва да е бил регистриран, публикуван, разгласяван или използван от друго лице някъде по света. Дизайнът също така не трябва да противоречи на морала и обществения ред, както и не трябва да е обусловен единствено и само от техническата функционалност на продукта.

Следва да се отбележи, че дали дизайнът е нов и оригинален не подлежи на служебна проверка от българското Патентно ведомство. Следователно даден дизайн може да бъде заявен и успешно регистриран, но впоследствие заинтересовани лица винаги могат да поискат заличаването му, ако смятат, че той не е нов и оригинален (например като посочат вече използван на пазара дизайн, който е идентичен или несъществено отличаващ се от регистрирания).

Как се защитава дизайн?

За да бъде защитен дизайн на територията на България, следва да бъде подадена заявка за регистрация му в Патентно ведомство на РБ. С оглед оптимизиране на разходи за държавни такси, с една и съща заявка могат да бъдат заявени и няколко дизайна – при условие, че продуктите, в които са включени или към които са приложени дизайните, принадлежат към един клас на Международната класификация или към един и същ комплект или композиция от изделия.    

След подаването на заявката за дизайн Патентно ведомство извършва експертиза на заявката, за  да провери съответствието й със законовите изисквания. Патентно ведомство не проверява служебно дали дизайнът е оригинален и нов, поради което процедурата е сравнително опростена и бърза. Ако заявката отговаря на изискванията, Патентно ведомство взима решение за регистрация на дизайна и издава свидетелство след заплащане на държавните такси.

Дизайн може да бъде заявен и защитен и на ниво Европейски съюз – чрез подаване на заявка за регистрация на дизайн на Общността. Процедурата е сходна на тази в българското Патентно ведомство, като при успешна регистрация дизайнът получава закрила едновременно за всички държави – членки на ЕС.

Какви права дава регистрация на дизайн?

Регистрацията на дизайн дава изключителни права – по правило само притежателят му може да използва дизайна или несъществено отличаващ се от него дизайн. Използването от други лица става само със съгласие на притежателя на регистрацията – в противен случай е налице нарушение на права върху дизайна и съществуват законови средства за защита.  Притежателят на регистриран дизайн може да забранява на всеки друг да използва дизайна или несъществено отличаващ се от него дизайн, както и да търси обезщетение за нарушените му права.

За колко време важи регистрацията на дизайн?

Дизайнът, регистриран за територията на България в българското Патентно ведомство, има действие за 10 години от датата на подаване на заявката, като този срок може да бъде подновяван за три последователни периода от по 5 години срещу заплащане на държавна такса (тоест максималният срок на закрила е 25 години).

Дизайнът, регистриран за територията на ЕС в Службата на ЕС за интелектуална собственост, има действие за 5 години от датата на подаване на заявката и може да бъде подновяван за четири последователни периода от по 5 години срещу заплащане на такса (тоест максималният срок на закрила отново е 25 години).

The post Често задавани въпроси: Дизайни appeared first on IP Legal.