В скорошното си решение от 22 юни 2021 г. Съдът на ЕС (Съдът) разгледа въпроси с важни последици за споделянето чрез онлайн платформи като YouTube (съединени дела C-682/18 и C-683/18). Въпросите бяха отнесени до Съда на ЕС от Федералния съд на Германия и касаят това дали платформите за онлайн споделяне, като YouTube, извършват действия, свързани с използване на защитени произведения, включително дали извършват възможни нарушения на авторски права, когато защитено съдържание се разпространява от техните потребители без необходимото съгласие за това.
Накратко, първото от съединените дела, отнесено до Съда на ЕС, касае съдебен спор за незаконно предоставяне на достъп до записи и изпълнения на Сара Брайтман в YouTube. Вторият казус е повдигнат от международния издател Elsevier по отношение на специализирана медицинска литература, която е била качена на платформата за качване и споделяне на файлове „Uploaded“.
Съдът на ЕС ясно потвърди, че когато потребителите на платформи като
YouTube незаконно качват защитено съдържание, те обикновено извършват „действия
на публично разгласяване на произведение” (по смисъла на член 3 от Директивата InfoSoc) на това съдържание и са потенциално отговорни за нарушаване на авторски права. При оценка на приноса на операторите на платформи в такива случаи обаче,Съдът предостави повече насоки относно това кога операторите на такива платформи биха могли да носят отговорност. Критериите, обсъдени от Съда, са следните.
Съдът на ЕС отбелязва, че когато съответната платформа е необходима, т.е. когато тя улеснява споделянето на съдържание, което в противен случай би било невъзможно или много по-сложно да бъде споделено, това сочи към действия на публично разгласяване на произведение, за които е необходимо съгласие на притежателя на авторските права. Това обаче не е единственият критерий, който трябва да се има предвид. Дори ако съответната платформа е необходима за улесняване на споделянето на съдържание, Съдът е на мнение, че е от решаващо значение дали операторът на платформата действа умишлено, т.е. дали действа с пълно знание за последиците от неговите действия като посредник в незаконно споделяне на съдържание.
Въз основа на този фундемантален принцип Съдът е стигнал до заключението, че операторът на платформа за онлайн споделяне, като YouTube, извършва действие по изолзване на произведение под формата на „публично разгласяване на произведение“ и е потенциално отговорен за това, когато допринася за предоставянето на достъп до такова съдържание в нарушение на авторски права по такъв начин, който е отвъд
това просто да предостави въпросната платформа. По обичайния неизчерпателен
начин Съдът е дал следните примери, когато платформа за онлайн споделяне, като
YouTube, потенциално нарушава авторски права под формата на незаконно публично разгласяване на произведение:
Когато операторът има конкретното знание, че защитеното съдържание се предлага незаконно на неговата платформа и се въздържа от експедитивно изтриване или блокиране на достъпа до него. Такъв би бил случаят, когато на YouTube се изпрати искане за сваляне на произведение със защитени авторски права от легитимен притежател на права и въпреки това не изтрие или блокира това сигнализирано съдържание (или забави такова изтриване или блокиране за неразумен период);
Когато операторът, въпреки че обикновено знае или трябва да знае, че потребителите предоставят защитено съдържание незаконно чрез платформата, не е въвел подходящи и разумно старателни технологични мерки за ефективно справяне с нарушения на авторски права чрез тази платформа. Такъв би бил случаят, например, когато платформата не осигурява дори основни механизми за собствениците на авторски права да проследяват нарушаващо съдържание (такъв механизъм е например софтуерът за разпознаване на съдържание на YouTube, който позволява да се идентифицират други видеоклипове в YouTube със същото съдържание като цяло или частично); и / или
Когато самият оператор участва в избора на защитено с авторски права съдържание, което е незаконно предоставено чрез неговата платформа, както и когато операторът предоставя инструменти на своята платформа, специално предназначени за незаконно споделяне на такова съдържание или съзнателно насърчава такова споделяне. Например това би било случаят, когато операторът на платформата е приел финансов модел, който стимулира потребителите на неговата платформа да публикуват незаконно съдържание, защитено с авторски права.
Заключение
Както и в други подобни случаи, Съдът на ЕС не дава ясни отговори на повдигнатите пред него въпроси, а по-скоро оставя на националните съдилища да вземат решения за всеки отделен случай. Независимо от това, въз основа на решението на Съда, може да се заключи, че операторите на онлайн платформи, като YouTube, са „невинни“ при незаконно публично разгласяване на произведение, защитено с авторски права, при условие че: (а) те изобщо не знаят за конкретното извършено (и) нарушение (я) или съответно изтриват или блокират нарушаващото съдържание, веднага след като то им стане известно; (б) те са предприели подходящи технологични мерки за борба с нарушенията на авторски права; и (в) те сами не подбират, не популяризират и не насърчават по какъвто и да е начин незаконното споделяне на защитени с авторски права произведения.