Пет развенчани мита за интелектуалната собственост

Първи мит: Ако едно произведение е публикувано в интернет, то е свободно за използване 

Често срещана грешка, допускана както от обикновени потребители, така и от МСП и дори от големи корпорации, е убеждението, че веднъж публикувано в интернет, чуждото произведение (видеоклип, снимка, презентация и т.н.) става свободно за използване от всеки. Това убеждение е неправилно и опасно. Авторът на дадено произведение има изключителното право да реши дали, как и кога да го разкрие пред обществеността – публикуването му обаче не означава разрешение за всеки да използва произведението. Въпреки публикуването, авторът запазва пълното си авторско право, което означава, че произведението или части от него могат да се използват законно само със съгласието на автора (освен в случаите на свободно използване, за които има строги законови изисквания и които се прилагат ограничително).

Втори мит: Не е необходимо да регистрирам марка, защото името на моя бизнес или фирмата ми са уникални

Името на бизнеса или фирмата и регистрираните марки са много различни понятия. Обикновено търговските регистри извършват проверка за уникалност на фирменото наименование на съответната национална или регионална територия. Тези наименования се използват за идентифициране на самото юридическо лице (дружество), а не на стоките и услугите, които то предлага на пазара. Марките, от друга страна, се използват за обозначаване на търговския произход на стоките и услугите, като едно дружество може да притежава няколко марки за различните си продуктови линии. Потребителите обикновено се сблъскват с марките, свързват качествата на стоките и услугите с тях (и следователно марките са инструментът, чрез който се генерира и натрупва репутацията на съответния продукт). Ето защо е изключително важно марките на дружеството да бъдат защитени чрез регистрация на териториите, на които то предлага или ще предлага своите стоки и услуги.

Трети мит: Имам бизнес модел и искам да го регистрирам, за да не може никой да го използва

Често предприемачи разработват идея или бизнес модел, например нова услуга, предлагана чрез онлайн платформа, и се стремят да получат изключителни права върху тази идея или бизнес модел. Това е изключително трудна задача, която трудно може да бъде постигната чрез регистрация на интелектуална собственост. Идеите сами по себе си не подлежат на патентоване. Също така, съгласно Европейската патентна конвенция, схемите, правилата и методите за осъществяване на бизнес дейност не се считат за изобретения и не могат да бъдат патентовани. В такива случаи е важно да се преценят другите възможни начини за защита, като например търговски тайни, съчетани с други права върху ИС, които биха могли да подобрят позицията и репутацията на бизнеса с течение на времето (марки, дизайни и др.).

Четвърти мит: Мога да защитя своя патент, търговска марка или дизайн за целия свят

Не съществува такова нещо като световна марка, световен дизайн или световен патент. Всички те са регистрирани права на интелектуална собственост, което означава, че са защитени на територията на държавата (или регионална структура като ЕС), в която притежателят на правата е подал заявка за защита на своите права и е получил регистрация. Ето защо е от решаващо значение за предприятията да идентифицират внимателно пазарите, на които имат настоящи или потенциални търговски интереси, за да могат съответно да изградят разумна стратегия за защита на своята интелектуална собственост.

Пети мит: Трябва да регистрирате авторското си право, за да го защитите

Въпреки че това често срещано недоразумение има тенденцията да изчезва, все още получаваме запитвания за регистриране на произведения, които са обект на авторско право с цел да бъдат защитени. Важно е да се знае, че авторското право възниква автоматично от момента на създаване на произведението и изразяването му в определена обективна форма. Въпросите за доказване на авторското право, момента на създаване и авторството са съвсем отделна тема. Въпреки че защитата на авторското право е автоматична, могат да се предприемат мерки за предварително събиране на достатъчно доказателства за създаденото произведение, момента на създаване и авторството върху него. Такива стъпки трябва да бъдат консултирани със специалист по интелектуална собственост в зависимост от конкретното произведение и специфичните обстоятелства във всеки отделен случай.